Повечко за металите

АЛУМИНИЙ, СТОМАНА И ДРУГИ МЕТАЛИ

Най-често срещаните метали, които следва да имаме предвид, когато говорим за рециклиране са алуминият и стоманата. Някои от другите метали - като злато, сребро, месинг и мед - са толкова ценни, че почти никога не се изхвърлят. Така че, те не създават проблем с обезвреждането на отпадъците.

Алуминият и стоманата създават. Какво да правим с тези метални отпадъци? Да ги изгаряме ли и да оползотворяваме енергията? Да ги депонираме ли на сметище? Или да ги рециклираме?

След намаляването при източника (използвайки по-малко алуминий за направата на кутийка, например), рециклирането е най-ефективният начин за намаляване на алуминиевите и стоманените отпадъци.

За разлика от хартията и пластмасата, изгарянето на метални отпадъци не създава енергия. Вместо това, алуминият се топи, а стоманата просто много се нагорещява.

Депонирането на сметище също не е добра алтернатива. Алуминият, например, е толкова ценен като отпадъчен материал, че заравянето му просто няма смисъл.

РЕЦИКЛИРАНЕ НА АЛУМИНИЙ

Както повечето метали, алуминият е руда. Рудата е минерал, който добиваме заради ценните материали в него. Бокситът е червеникава подобна на глина руда, която е богата на алуминиеви съединения.

Трудното при алуминия - за разлика от медта, желязото и другите често срещани метали - е, че той съществува само в комбинация с други елементи, обикновено кислород. В съединение с кислорода, алуминият формира изключително твърд материал, познат като корунд. Процесът на отделяне на алуминия от кислорода се извършва в металургичен комбинат. Това става чрез електролиза на разтвор от алуминиев оксид в стопен криолит. Процесът се извършва при температура от 1000 градуса в специални електрически пещи с графитни електроди, като на анода се отделя кислород, а на катода - течен алуминий. Последният се събира на дъното на пещта, от където периодично се изгребва.

Този редукционен процес изисква огромно количество електроенергия. Ето защо, рециклирането на алуминия има смисъл. То спестява енергия - много енергия.

Както вероятно знаете, енергията е скъпа! Само погледнете сметката за ток вкъщи или цената на литър бензин на бензиностанцията. Добиването на 500 грама алуминий от боксит (това е горе-долу тежестта на 34 алуминиеви кутийки) изразходва 7.5 киловатчаса електричество.

Добиването на алуминий от алуминиев скрап, от друга страна, изразходва само 4% от енергията - само 1/3 киловатчас. Рециклирането на 4 алуминиеви кутийки спестява енергия равна на енергията в чаша бензин.

И ето защо, алуминиевите неща имат висока стойност като отпадъци.

РЕЦИКЛИРАНЕ НА СТОМАНА

Същественият елемент при производството на стомана е желязната руда. Желязна руда има в изобилие, но не можем да я използваме във вида, в който се среща в природата. Желязото обикновено е в съединение с кислород или с други елементи като въглерод и сяра. Трябва да претопим рудата, за да добием желязото.

Първи етап на производство - в доменна пещ се подават рудата и въглеводороди, за да се получи чугун. Втори етап - в мартенова пещ се премахва излишният въглерод и се получава стомана или желязо.

След изобретяването на стоманените консервени кутии в Англия през 1810 г., те стават общоприетия начин за съхранение на храна и други материали. Производството на консервени кутии се увеличава в края на 19-ти век с появата на машини за направата им. Във всяка къща и в много фирми се използват стоманени опаковки, които могат да се рециклират.

Консервените кутии се правят от желязна руда, кокс и варовик, които се загряват в пещ до стопяването им. Разтопеният метал се отлива на плочи или се навива на спирали. Спиралите се почистват и след това изстиване се навиват в размери, подходящи за полагане на тънък слой калай чрез електролиза. Крайният продукт, наречен "тенеке", е това, от което са направени консервените кутии. Калаят предпазва стоманата от корозия (или ръжда).

Рециклирането на стоманата спестява много енергия. Нужна е около 60% по-малко енергия за производството на стомана от рециклирани материали, отколкото при производството й от желязна руда. Ето защо, днешните стоманопроизводители винаги използват известно количество стоманен скрап за направата на стоманени продукти.

Стоманата е може би най-лесният за отделяне материал от останалия поток твърди отпадъци. Консервените кутии се отделят от другите рециклируеми материали посредством магнитни конвейери. Това е много по-ефективен метод от трудоемкото ръчно сортиране, което е нужно при другите материали като пластмасата.

Рециклирането на консервените кутии у дома също е лесно. Всичко, което трябва да направите е да изплакнете кутията от хранителните остатъци.

Процесът на рециклиране на стоманените кутии е почти същият като този на алуминиевите кутийки. Рециклираните стоманени кутии могат да се превърнат в нови автомобили, греди за сгради и мостове, или нови консервени кутии.

Също като алуминия, стоманата може да се рециклира отново и отново. В процеса на рециклиране тя не губи нищо от здравината или качеството си. Това може да бъде един безкраен процес, при който се спестяват енергия и ресурси.

УКАЗАНИЯ ЗА ПОДГОТОВКА НА ОТПАДЪЦИТЕ

Източници:
-- Government of Western Australia, Department of Environment and Conservation
-- US Energy Information Administration